Клуб Фиат Уно България Форуми



Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Предишната тема

Следващата тема
Напишете отговор Страница 1 от 1
    Ревю: Fiat Uno
Автор Съобщение
FIRE NG
Форум Администратор


Регистриран на: 31 Мар 2007
Мнения: 267
Местожителство: София
Мнение Ревю: Fiat Uno Отговорете с цитат
Според официалната статистика за 10 години производство в Италия от конвейера слизат точно 6 032 911 бройки, което превръща модела в един от най-успешните в историята на компания. Когато повече от шест милиона купувачи са избрали даден модел, предразсъдъците надали са най-добрият съветник при покупка на автомобил- дори той да е италиански. През 1995 г. Punto окончателно замества остарелия Uno на конвейерите в Торино. Симпатичната малолитражка обаче продължава да се произвежда в Полша, Турция, Бразилия, че даже и Египет, макар да са минали цели 12 години, откакто FIAT представя наследника на 127. В края на италианската си кариера Uno е сглобен в точно 6 032 911 екземпляра. За броя на чуждестранните му варианти никой не си е правил труда да води статистика. Във всеки случай обаче, причини за такава огромна популярност трябва да има. Положителните качества на италианския мъник са еднакви навсякъде и не зависят от това дали е нов или със 100 хил километра зад гърба си. Силата на компактната кола се крие във функционалните Tъ качества-приличен вътрешен обем, багажник, превръщаш я лесно в практично комби, икономичните и същевременно темпераментни двигатели. Собственици твърдят, че поддръжката му у нас излиза понякога по-евтино и от Лада. Още с дебюта през януари 1983 г. специалистите се надпреварват да хвалят най-очевидните от тях - дизайна (дело на Джорджето Джуджаро), просторния салон с възможности за не една и две промени в конфигурацията, вместителния по мерките на класа багажен отсек, отличната аеродинамика (Сх=0.34), икономичните и пъргави двигатели. Uno безапелационно печели титлата Автомобил на годината и никой не се усъмнява в обективността на избора.

Близо 20 години след тези звездни за италианските конструктори мигове компактният FIAT все още представлява интерес. Подобно на всеки друг автомобил с апенински произход, един от най-шамаросващите аргументи в полза на Uno остава цената. В обявите за продажба на употребявани возила фичовете от средата на 80-те години понякога се предлагат по-евтино от Жигули на същата възраст. Не е лъжа, че да се открие запазен екземпляр в отлично техническо състояние сред колите, произведени преди 1990 г., е малко вероятно. Вярно е обаче също така, че Uno надали има достойна конкуренция по отношение на ниската цена и простота на поддръжката, а след модернизацията от октомври 1989 г. качеството на изработката и надеждността се покачват неимоверно. Това прави колите от т.нар. втора генерация съвсем нелоша алтернатива за българските условия. В Европа, най-често Fiat Uno се използва като втора кола на семейството и се управлява главно от жени. Поради сравнително ниската си цена на втора ръка, тя е любимец и на студенти и младежи, току-що получили книжка за шофиране. И в двата случая грижите за малката италианска лимузина са твърде скромни, а средствата вложени в така важното сервизно обслужване-много малки. Което означава за българския любител на употребявани автомобили внимание и още веднъж внимание.


[u]Каросерия[/u]
Слабата антикорозионна защита на Uno или по-точно пълната Tъ липса храни семействата на не един и двама тенекеджии. След 1990 г. обаче ситуацията се променя драстично. В Торино правят всичко по силите си да подсигурят модернизирания бестселър срещу зловредното влияние на нахалния дъжд. Ръждата при тези екземпляри е крайно рядко явление, макар че 100%-ва гаранция никога не можа да се даде. Обстойният преглед на каросерията е задължителен дори при коли от втората генерация на модела - особено ако са произведени в края на 1989 и цялата 1990-а година. След рестайлинга във FIAT полагат и доста усилия за подобряване на качеството на сглобката. Сериозен напредък е постигнат по
отношение на изолацията на купето. За качеството на лаковото покритие при автомобилите, произведени през първите три-четири години, дори не си струва да се говори - те и без друго вече не са така често срещани. Боядисаните в ярки цветове коли обаче имат навика да "помръкват" чак до 1990-а.
Салонът на Uno печели симпатии с простора и функционалността си дори по днешните стандарти. Изработката обаче куца. Тапицерията на седалките се протрива, пластмасовите детайли скърцат, а шумоизолацията (особено при дизеловите версии) би могла да бъде по-солидна. Като всеки друг италианец, Uno изисква известно привикване с позата на шофиране, малките странични огледала и миризмата на бензин в купето. Парното не е особено ефикасно, а и страда допълнително от нехерметични въздухопроводи.

Освен с каросерия хечбек с три или пет врати, малкият FIAT се предлага и като седан (Duna) и комби (Weekend). Тези версии започват да се произвеждат в Бразилия през 1987 г. и използват задното окачване на Ritmo. През 1991 г. седанът отпада от производствената гама, а комбито е преименувано на Innocenti Elba. Съществени разлики в качеството на изработка няма, сервизирането също не е проблем, защото конструктивните изменения са незначителни и части се намират лесно.

[u]Двигатели[/u]
През годините под предния капак на FIAT Uno дефилира цяла армия от агрегати, чието разнообразие налага привеждането на малко досадна хронологическа справка. Моделът дебютира на пазара с три бензинови двигателя с обем 903, 1116 и 1301 см3 и мощност 45, 55 и 70 к.с. съответно, както и с един 1.3-литров дизел с 45 коня. През 1985 г. италианците вадят конкурент на Peugeot 205 GTi с 1 299-кубиков мотор и мощност 105 к.с. 1985-а и е първата година, в която фичът се комплектова с новия двигател FIRE с редуцирано тегло и по-малко съставни части. Също тогава 1116-кубиковият агрегат получава 3 к.с. в повече и вече разполага с 58. Два нови дизела започват да се монтират през 1986 г. Първият е с турбо с междинен охладител и обем 1.4 (70 к.с.), а атмосферният - 1.7.литров (58 к.с.) Година по-късно е представен 1500-кубиков бензинов агрегат с инжекционно впръскване, трипътен катализатор и мощност 75 к.с.

След модернизацията през октомври 1989 г. 1.1-литровят бензинов двигател е заменен от известния 1108-кубиков FIRE (56 к.с.), а 1.3-литровият агрегат отстъпва място на 1372-кубиков мотор със 71 коня. Спортната версия Turbo i.e. се оборудва със същия мотор, но форсиран до 118 к.с. (за някои пазари). Специално за Италия започват монтирането на двулитров дизел (60 к.с.) със системата EGR (Exhaust Gas RecircuTнlation), която намалява емисиите на вредни газове.
Бензиновите двигагели страдат най-вече от прегоряла гарнитура на цилиндровата глава. При покупка задължително трябва да се провери дали ауспухът не изпуска белезникав дим (особени при турбомодификациите). Майонеза по гърлото на разширителния съд и капачката за наливане на масло без всякакво съмнение означава проблеми с главата. Течовете на масло и охлаждаща течност също трябва да се провери внимателно. Просълзяване се наблюдава дори от картера (най-вече при 903-кубиковите двигатели). Цилиндровата глава е слабо място и при 1.7-литровите печки, а турбодизелите от периода 1989-1993 г. страдат от хронични болести на сегментите и буталата на втори и трети цилиндър. Изобщо нафтовите модификации не са подходящ избор. Доста повече удоволствие доставят 1.4- и 1.5-литровите двигатели. Повредите при тях са свързани предимно с течове от маркучите на охладителната система, водната и бензиновата помпа (до 1987 г.). Доста главоболия създава запалителната система. Чувствителна е на влага (особено до 1989 г.), а електронният блок, който я управлява, дефектира често. Топмоделът Turbo i.e. не се препоръчва както заради големите натоварвания, на които обичайно е подлаган, така и заради възможни проблеми с компресора и колекторния тракт. Ако все пак сте си харесали наточената версия, което е напълно понятно предвид динамичните показатели и темперамента на мъника, потърсете екземпляр, произведен след 1991 г. Започнете проверката на автомобила, който смятате да закупите от разширителния съд на охлаждащата течност-има ли достатъчно антифриз, не е ли придобил кафеникав цвят заради смесването му с моторното масло, няма ли следи от масло по вътрешната стена на пластмасовия съд. Понякога белята може да стане от такъв дребен детайл като електрическия датчик, който включва перката на охлаждането или пък протекла водна помпа
или радиатор. При моделите, произведени до октомври 1987 год. често се къса жилото на газта. Козметичен и лесно отстраним дефект е оксидацията на полюсите на акумулаторната батерия - необходимо е само нож, пила или шкурка. Малко грес след почистването гарантира сигурен старт през следващите месеци. Накрая един съвет, ако в купето започне да мирише на бензин със сигурност виновникът е маркучът за обезвъздушаване на резервоара, а ремонтът му е лесна и евтина работа дори и за лаик.

[u]Трансмисия[/u]
Трудното превключване на предавките при Uno се решава с проста регулировка на направляващите лостчета или смяна на втулките, макар че след 30-на хил. км обикновено отново има нужда от напасване. Зловещият грохот от скоростната кутия обаче може да се дължи и на амортизирани синхронизатори. Течовете на трансмисионно масло от картера й са рядкост, но не са невъзможни. През 1987 г. FIAT започва монтирането на разработената съвместно с Van Doorne полуавтоматична скоростна кутия CVT в модификациите Selecta. Първите две години след внедряването й се превръщат в ад за италианците, защото трансмисията понякога се нуждае от пълна замяна след едва 50 хил. км.
През 1991 г. конструкцията е модернизирана основно и процентът на дефектите спада драстично. Обърнете внимание на скоростната кутия, чува ли се неприятен виещ звук, включват ли се лесно предавките в движение. Ако се окаже, че се налага ремонт на скоростната кутия ще сте късметлия, ако се разминете само с реглаж на лостовата система или комплект нови втулки. По-скъпо и сложно става, ако се налага подмяна на синхронизаторите на скоростите или пък е необходим нов някой лагер. Що се отнася до съединителя, бързо износване на диска се среща само в колите, произведени до 1988 г. След това характерни проблеми със сцеплението отсъстват.

[u]Окачване[/u]
Ходова част трудно може да притесни собствениците на Uno. Пълно освежаване на предницата в български условия може да се направи и за 150 лв. Кормилните щанги се обаждат рядко, за разлика от рейката. Цените на резервните части обаче нямат конкуренция. Както при всеки автомобил с предно предаване, при покупка непременно трябва да се огледат маншоните на полуоските, както и за неравномерно износени гуми. Aко маншоните са влажни от изтичащото масло, в най-добрия случай, ако е открито сравнително рано трябва да се подменят комплект семеринги. По-скъпа е замяната на каретата или на цялата полуоска. По адрес на управляемостта на малкия FIAT няма забележки, стига да не е натоварен до предела на възможностите.

[u]Спирачна система[/u]
До модернизацията на Uno в края на 1989 г. спирачните накладки се износват по-бързо от нормалното. Течовете от компенсаторните клапани на задните спирачки също не са рядкост. Още по-неприятна е корозията на спирачните тръбопроводи - пак отзад. В общи линии обаче системата не създава проблеми и се отличава с висока ефикасност.

[u]Електрическа система[/u]
Както при всички автомобили втора употреба, клеясалите или отслабнали контакти създават грижи и при Uno-тo. Модификациите с двигател FIRE, произведени преди 1990 г. редовно изненадват собственика с инвестиции по стартера. Дефектите при генератора и акумулатора са сравнително редки.

Противно на всеобщото мнение, FIAT Uno не бива да се отбягва машинално най-малко поради две причини. На същата цена могат да се открият малко автомобили със сравнително модерна конструкция, а поддръжката излиза в пъти по-евтино от повечето конкуренти. Колите след 1990 г. имат доста по-висока надеждност. През 1995 г. производството на Uno е пренесено в Полша. Разумно е такива автомобили да се избягват - тревогите на вечно неразбраната славянска душа понякога струват скъпо в инженерен план.

Информация за актуални цени на резервни части може да получите на адрес: www.axm-auto.com

Източник:
Стрелка http://www.italauto-bg.net/
_________________
Fiat Uno(146E) 1.0 i.e S - "powered by FIRE 8V"
Fiat Idea(350) 1.9 mJet 8V Emotion
Fiat Punto(188) 1.2 16V ELX Speedgear
Fiat Regatta 1.9 DS
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
fluid_88
Кара Uno turbo i.e


Регистриран на: 17 Фев 2010
Мнения: 131
Местожителство: Варна
Мнение  Отговорете с цитат
Браво добра тема Усмихвам се
_________________
uno turbo 1.3 i.e
renault 19 1.8 16v
uaz 4.0
renault espace 99'
trabant 68'
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Напишете отговор Страница 1 от 1
Идете на:  

 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети